Intel vs AMD (нисък клас)

В момента сме свидетели на повече от нормалното (ако може да се каже че има нормално) количество и видове процесори на пазара. Като оставим на страна многото различни варианти сме свидетели и на наличието на 5 процесорни сокета, които все още са актуални. Естествено част от сокетите скоро ще изчезнат, но това “скоро” може да се превърне в доста разтегливо понятие…
Тази статия и тестовете в нея са предназначени към хората, които се колебаят между няколко процесора в по-ниския клас – тъй наречения “народен клас” – 80-180лв. Това, по груби данни, са най-купуваните процесори, които влизат в конфигурации от 600 до 1200лв – най-често купуваните конфигурации (визирам конфигурация с монитор и периферия).
Естествено това е най “горещата зона” във войната Intel vs AMD, защото няма особено значение кой е по-бърз при цена 400-600лв за процесор… много по-интересно е кой е по-бърз и кой дава повече при цена 80-180лв.
AMD
Лежейки на успешния си Athlon 64 AMD сякаш забравиха, че противника им е не кой да е, а Intel – гигант, с който не трябва да се отпускаш нито за миг. Да, но те или се отпуснаха или им свършиха идеите и без бой се предадоха след излизането на Core Duo архитектурата и спечелените с много зор позиции на пазара започнаха да им се изплъзват с много голяма скорост. Опита им да възстановят баланса с пускането на Phenom процесорите от 1-во поколение не беше много удачен (по-скоро самия процесор сякаш още не беше готов за пускане) и положението им продължи да се влошава. Изкарването на Phenom II даде лъч надежда, че от AMD има какво да предложат. Лично за мен AMD направиха доста интересен ход с пускането на пазара на Ahtlon II процесорите. Вместо да мислят нови архитектури те просто пуснаха стария добре познат процесор по новата 45nm технология, като му добавиха някой от екстрите на флагмана си Phenom, или според други просто „резнаха” Phenom II и направиха новия Athlon II. Така губещите им преди 2 години процесори (като производителност) сега успяват да се борят доста добре в ниския клас. Казвам губещите, защото преди около две години Athlon беше флагманът на AMD, а тoку що обявеният Phenom първа серия беше с много спорни възможности заради ниските си честоти и не добре оптимизираната мултипроцесорна работа. Всичко това се промени с излизането на Phenom II – лично за мен е процесорът, който малко или много спаси AMD, защото е първия им продукт от няколко години насам, който може да се бори срещу Intel-ските процесори с добър успех, а там, където не може да се пребори, дава по-добро съотношение цена/производителност. Та пускайки Phenom II процесорите AMD успя да си извоюва отдавна загубеното място в средния и високия клас. А създавайки новите Ahtlon II процесори с технологии от Phenom II успя да предложи и много добър продукт в ниския клас. Като най-интересното и положително за потребителя е наличието на повече от 2 ядра в ценови клас под 200лв (досега подобно нещо не е имало и 4-те ядра си бяха малко или много лукс, защото добра и балансирана система с 4 ядра не можеше да се сглоби за под 1300-1500лв). Вече 4 ефективни ядра могат да се вземат за под 200лв, а имаме и опцията 3 ядра за под 150лв. Идеята за 3-те ядра на AMD в началото за мен беше доста спорна, но при една разумна цена и софтуер, който може да използва от повече от 1 ядро 3-ядрените процесори стават много апетитни за ниския и среден клас машини, давайки една наистина добра производителност.
Intel
Историята на гиганта я знаем всички и няма много какво да се каже, затова ще се спра само на един-два по-интересни за мен момента. Държейки винаги между 75 и 95% от пазара гиганта може да си позволи да диктува модата през годините. Самочувствието му обаче му изигра няколко лоши шеги – всички помним RDRAM (Rambus) и неуспешния опит на Intel да ги наложи точно когато AMD за първи път изкараха аналогичен и конкурентен процесор (първите Athlon процесори на сокет А). Следващия момент на слабост от страна на Intel беше с пускането на Pentium 4 процесорите. Новата Netburst архитектура на хартия беше превъзходна, но в реалния живот не се представяше така добре (Бел. ред. geniusloci – Григор вероятно е забравил, че тази архитектура “остаря” чак с излизането на Athlon 64). Новия процесор на Intel не успяваше да бъде лидер, както бяха свикнали от Intel досега. Той беше по-горещ, по-скъп и в повечето случаи и по-бавен от конкурента си Athlon 64. Първият опит на Intel с двуядрени процесори също не беше голям успях – всички помним Pentium-D и тяхната много спорна производителност и как двуядрения Athlon 64 X2 ги „наказваше” в повечето тестове и приложения.
Но лидерът е лидер, когато успее да се изправи и продължи напред. Докато AMD се радваше на успехите си, Intel разработиха новата много по-добра архитектура – Core Duo, която с излизането си успя буквално да смаже всякаква конкуренция по всички флангове (освен най-най-евтините решения, където тя просто нямаше продукт тогава).
Завземайки си обратно загубените територии Intel започна да пуска Core Duo, Core 2 Duo, че и Pentium Dual Core (същото, но предназначено за ниския клас) процесори и спокойно се подготвяше за пускането на новата си архитектура i7 – напълно нова платформа, която комбинира най-добрите решения до момента – контролер на паметта в процесора, 64-битови инструкции, многоядрени процесори и дори противоречивата едно време Hyper-Treading технология, която сега вече е усъвършенствана.
Много може да се пише още за историята, повратите, успехите и т.н. но съм сигурен, че или вече го знаете, или ще ви отегча доста, затова минавам направо към ситуацията в наши дни в ниския и среден клас:
AMD успява да съчетае новото от флагмана си Phenom II със старите си процесори от серията Athlon и да представи успешната комбинация Athlon II с 2, 3 и 4 ядра.
Intel залага изцяло на нова архитектура във високия клас (i7 и i5) и оставя старите си процесори да се борят с AMD като лимита на ядрата е 2 (4-ядрените им излизат от всякакви ценови граници за нисък и среден клас).